My bad stories...

Заглавие: My bad stories... Пет Авг 05, 2011 9:01 am

Ето една историйка, все още незавършена...

1 част
Ева не знаеше
къде се намира. Беше объркана от множеството тунели, водещи до незнайни места,
а може би към краят на животът й. Нямаше помощ, нямаше изход, нямаше спасение.
Ева разбра, че мъчно ще излезе оттук и то с цената на много жертви. Но нямаше
най-важното-надеждата. Тя беше отлетяла като птичка към небосвода и не мислеше
да се връща. Не, Ева неминуемо щеше да загине тук без дори да види за последен
път близките си. И Сам. Да, Сам беше нейната любов, нейният изход от трудните
моменти, светлината в тъмните и мрачни тунели. А, как й трябваше тази светлина
сега. Да огрее пътят й, да й върне надеждата, да донесе спасение. Бедното
момиче беше останало само в най-дълбоката тъмница,, от която нямаше изход.
Никакъв изход. Беше обречена да се лута из тесните и влажни коридори на
отчаянието, тъгата и скръбта.
Ева се свлече на
земята и тихо заплака. Поне така можеше да излее мъката си. Плака, плака, вика
за помощ, но накрая видя, че да я чуят е невъзможно, леко притвори очи и
неусетно заспа. Цялата скръб и отчаяние беше изписана по лицето на това младо
създание. Какво беше преживяла?!?Медальонът на врата й леко блестеше, но Ева не
забеляза, нито усети. Вече не я интересуваше нищо.
Керън се
разхождаше по прашните улици, подритваше камъчетата по улицата и си свирукаше.
Беше уморен, отегчен от поредното момиче. Както си вървеше по улиците, замислен
коя следваща да прелъсти, се преспъна и падна. Но не падна на прашната и корава
земя, а на нещо студено и влажно. Отвори очи и бързо стана. Огледа се наоколо и
картината, която се разкри пред очите му беше страховита, фантастична,
невъзможна. Пред него се ширеха тъмни и мрачни коридори и тунели, тук-там имаше
пайжини, които спомагаха за зловещото настроение, което доставяше тази картина.
Керън огледа отново коридорите, но беше объркан. Не проумяваше кое е това място
и по-важното-как се е озовал тук. Разходи се още малко, но накрая забеляза, че
се върти в кръг и спря. Видя някаква светлина и с бързи стъпки се насочи натам.
Не знаеше дали това беше спасението от това странно приключение или го водеше право към опасността.
Предпочете да разучи каква по-точно е тази светлина и се приближи към нея. Пред
него стоеше най-изумително и красиво създание, което някога бе виждал.
Светлината идваше от медальонът на момичето. Да, това бе момиче. Това бе Ева.
Няколко минути стоя прехласнат пред красотата и съвършеността на тази чудна
девойка, но реши , че е по-правилно да я събуди. Докосна я по лицето и Ева
веднага стана стресната. Когато видя мъжа пред себе си, сякаш ново слънце изгря
за нея. Той, макар и непознат, беше нейното спасение, нейната отдавна изгубена
надежда. Погледна го очарователно и очакваше реакцията на мъжа пред нея. Не
разбра, че медальонът й светеше. Той веднага върна предишния си вид, щом Ева
даде първите признаци на пробуждане.
Двамата се
гледаха известно време, но Ева реши първа да наруши неловкото мълчание, през
което обаче Керън изучаваше вясяка една нейна извивка и се чудеше на тази
съвършеностт и изваяност.
-Аз съм Ева. Как
се озова тук?
Момичето искаше
да бъде кратка и да не разказва много за себе си, защото жадуваше да излезе от
тази тъмница и не искаше да губи време в излишни разговори. Все пак трябваше да
го попита как така се намира тук, в най-мрачното и зловещо място, забравено от
Бога , където никога не е стъпвал човешки крак.
Керън беше
притеснен в компанията на толкова привлекателно момиче. Пристъпваше от крак на
крак и думите му сякаш се бяха изпарили. Опита се да каже нещо, но от устата му
излезе само един нечленоразделен звук. Гъста червенина обля лицето му. За Бога,
това му се случваше за първи път. Заповяда си да се стегне и да не пада в очите
на момичето, което по незнайни причини, искаше да впечатли. Отвори уста и този
път успя да каже:
-Ами аз...и аз
не знам как се озовах тук. А ти защо си тук? А, и между другото , казвам се Керън.
Ева леко се
усмихна. Хубаво име-Керън. Но той бе не по-малко объркан от нея.Очевидно не
знаеше къзде се намира, не знаеше кое е това място и логично не знаеше как да
се измъкнат. Лицето й помръкна, но не изгуби надежда. Не я остави пак да
изчезне, защото знаеше, че тогава и двамата са загубени. Нямаше как да му
обясни, че е вещица, която е попаднала в капана на най-злия магъосник,който се
опитва да превземе и владее целия свят, но Ева бе голяма пречка в осъществяването
на плана му. Затова я изпрати тук, с надеждата, че ще умре.

Момичето стана и
помисли малко. По-добре бе да му каже, но как щеше да го приеме? Дали щеше да
избяга или да я приеме за смахната и да я изостави.Най-после се реши и тихо промълви:
-Аз...аз съм
вещица.

2 част

Очакваше
всичко-писъци,бягане, да я помисли за луда, но това, което той стори надхвърли
и най-смелите й мечти. Не избяга, а направи това, което никой друг не би се
осмелил, това, от което тя имаше най-много нужда сега-прегърна я. Притегли я в
обятията си и я прегърна. Толкова просто, толкова невинно. Да, Керън за първи
път докосваше хубава жена без задни мисли. Той не искаше да я нарани.
Изглеждаше толкова крехка, като онези порцеланови фигурки, които се чупят по пътя
и така и не достигат до желаното място. Хареса я още, когато я видя. Неслучайно
медальонът повика него и светна за него, показа му вярната посока.
Не, това не бе
просто харесване. Това бе чиста и неподправена любов, толкова силна и изгаряща.
Но той никога нямаше да признае чувствата си. Не искаше да я наранява, да се
чувства длъжна да споделя обичта му. Щеше да я пази като очите си, да станат
приятели и ако тя му позволи....Мъжа бързо премахна тези мисли от главата си.
Момичето продължаваше да се притиска в него. Усещаше сърцето й, неговите
учестени трептения и умираше за този звук. Звука от сърцето на любимия.
След няколко
минути, които му се сториха като секунди Ева се отдръпна. Искаше да скрие
сълзите си, но нищо не остана скрито от Керън. Той хвана ръцете й и ги сложи на
гърдите си. Прошепна близо до ухото й:
-Не плачи. Аз
винаги ще бъда до теб.
Струваше му се
странно такова обещание, като дори не се познаваха, не знаеха накъде отиват,
какво им е приготвила съдбата.
Хванаха се за
ръце и продължиха по мрачните тунели. Когато минаха през един такъв, който бе
по-тесен от останалите Ева несъзнателно потръпна. Усети нещо зло.
-Керън.....пази
се. Усещам нещо лошо, зло, да обикаля наоколо.
Мислено й
благодари, че го предупреди. Но си нямаше и на представа какво може да се крие
в тази пещера, на това забравено от бога място. Не знаеше, дори не подозираше,
какви чудовища съществуваха в света на момичето. Свят, който скоро щеше да бъде
и негов.
Чу се
оглушителен рев близо до тях. Ева само по-силно хвана ръката му и решително
каза:
-Ако е това,
което си мисля, ще стане лошо....много лошо.
Керън също
усещаше заплаха, но не знаеше как да защити Ева. Тя бе вещица, а той обикновен
човек.
Не му остана
много време за размисли, защото източникът на звука сега стоеше пред тях и ги
гледаше заплашително.