Имението на семейство Кингсън

Имението отвън:
Имението на семейство Кингсън 3

Всекидневната:
Имението на семейство Кингсън 2

Банята:

Имението на семейство Кингсън 9_111nsoffi

Спалнята за гости:
Имението на семейство Кингсън 6

+баня:

Кухнята:

Втори етаж

Хола:

Имението на семейство Кингсън Black-sofa-ethno

Кухнята:

Банята:

Имението на семейство Кингсън %D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-delpha-6

Спалните за гости:
Имението на семейство Кингсън Deisgn-mebeli-016

Имението на семейство Кингсън Bedroom-7897908

Стаята на Кайл:
Имението на семейство Кингсън Bedroom-design-ideas-huelsta-tamis

Банята на Кайл:
Имението на семейство Кингсън D0b1d0b0d0bdd18f-d181d0b8d0bad0be-d181

Фитнес стаята:
Имението на семейство Кингсън P1030555

Отвън

Закритият басейн:
Имението на семейство Кингсън Oasis_04076

След като пристигнахме пред имението аз и помогнах да слезе от колата.Тръгнахме към вратата и Сара,вече тичаше към нас.Аз я погалих и я изпратих да си гони топката както обикновено,за да не ни пречи.Влязох ме вътре обърнах се целунах я и отидох за малко до кухнята.
-Настанявай се сега идвам.-усмихнах се и след 3 минути бях при нея в хола.Носещ шампанско с две чаши.Трябваше да направя романтична ситуация.Всъщност не го бях правил преди,но мисля,че знам как ставаше.Усмихнах се науми и се настаних до нея.

Седнах на дивана като кръстосах краката си и зачаках Кайл да дойде. Той не се забави много и дойде с две чаши и шампанско. Бях приятно изненадана от тази негова романтична страна. Аз лично не си падах много по тази част и тя определено не беше от най-силните ми страни, но той се справяше доста добре с това. Мислех, че е от онези мъже за които романтиката не съществува и си падат по малко по-грубите неща. Е, явно не винаги умеех да преценявам добре хората.
- Признавам си, че съм доста впечатлена.. - усмихнах се и го целунах.

О,значи се бях представил добре след като ми каза,че е впечатлена.Явно се справях добре,в това да съм романтичен.
-Е,госпожице сега какво ще правим?-усмихнах се палаво и прокарах ръка по кръста й.След което я придърпах към мен и започнах да я целувам.Толкова много я желаех.Беше като илюзия.Все едно не беше истински.Все едно не беше предназначена за мен,а аз си я откраднах.Но пък ми харесваше.И то адски много.

Хмм.. мисля, че беше напълно излишно да ме пита подобно нещо тъй като и за идвамата беше пределно ясно какво щеше да последва. Исках го и щях да го получа на всяка цена.
За миг се откъснах от целувките му и бързо седнах в него.
- Имам ужасно много идеи.. - прошепнах тихо в ухото му. След това продължих да го целувам и съблякох тениската му, която след секунди вече се беше оказала на пода.
- .. и мисля, че идеите ми ще ти допаднат много..
Беше невероятно как устните му ме караха да искам още и още и да губя контрол над действията си. Това определено не ми се случваше с всеки.

Ох,това което направи ме накара да я искам още повече.Желаех я и щях да я получа въпреки всичко.Станах и я вдигнах.Носех я по стълбите и набързо се шмугнахме в моята стая.Оставих я на леглото седнала.Свалих потника й и го хвърлих на някъде.След което започнах бавно да я целувам.
-Хай,покажи ми идеите си.-прошепнах тихо в ухото й.Като не спирах да я целувам.Нямах търпение да видя какво е намислила...Ах,колко сладка беше само..

Всяко едно негово движение ме влудяваше и ми доставяше удоволствие. Имах чувството, че всичко това е просто един сън, който скоро, за съжаление, щеше да свърши. Но не беше сън. Всичко това беше реалност и щях максимално да се насладя на момента тъй като едва ли скоро щеше да се намери такъв мъж, който умее да ме изкарва от действителноста.
- Хм.. с удоволствие. - разкопчах колана, ципа и копчетата на дънките му, но така и не ги свалих. Щях малко да си поиграя с него колкото възбудата и на двама ни се удвеличи максимално. След това се изправих и го бутнах съвсем леко, колкото да легне на голямото легло. След секунди се озовах върху него и отново започнах да го целувам като от време на време слизах и към врата му, но после отново се връщах на устните му.

Умееше да те възбуди.Разкопча дънките ми,но не ги свали,явно бе решила да си играе с мен.Което не ме притесняваше,даже бих казал,че ме радваше.Но все повече я желаех.Караше ме да се превръщам в този който никога не съм очаквал,че ще стана.Добър,но на моменти лош.
-Хей,да не би да си играем?-усмихнах се палаво и се преобърнах така,че аз да съм отгоре.Започнах да я целувам навсякъде.Тя леко се усмихваше на моменти,все едно ми готвеше някаква изненада.Но си помислих,че мога да съм си въобразил.Докато...

Харесваше ми да ме целува. Дори много, но попринцип винаги съм си падала по разнообразието и драстичните промени в действията. Именно това и щях да направя и бях убедена, че щеше да му хареса. Е, не кроях нещо грандиозно, но пък бях способна на доста неща..
- О, да. Определено си играем.. - прошепнах в ухото му и продължих да го целувам докато отново не бях отгоре.
- Изчакай ме тук.. - отново го целунах и излязох от стаята. Отидох до хола, където бяхме до преди малко и взех шампанското. След максимум 1 минута се върнах и отново се настаних върху него. Изсипах голямо количество шампанско по врата му и то постепенно започна да се стича надолу по корема му. Бавно започнах да облизвам шампанското по тялото му като усещах как тялото му настръхваше, а на мен това ми доставяше огромно удоволствие.

Това което направи тя...о това,просто не мога да го обясня едно невероятно усещане.Започвах да я желая още повече.Тогава реших да си поиграя и аз.Станах и си събух дънките и останах само по боксерки.Започнах да я целувам от устните,се преместих на врата и така до....началото на бикините й.След което отново се върнах на устните й.И бавно разкопчах сутиена й..
-Е,нека видим до къде ще стигнем с тези игрички...а и колко,дълго мислиш да продължим така?-усмихнах се още по дяволски и после усмивката ми премина в игрива палава усмивка разтегната по цялото ми лице.

Действията му ми харесаха и възбудата ми се усилваше все повече и повече. Прекалено много го желаех и виждах, че и двамата вече губехме търпение и контрол. Целувките не можеха да утолят останалите ни желания и.. Едва ли дълго щяхме да продължим с тези игри.
- Хм.. това не зависи само от мен.. - целунах го като нарочно леко прехапах устните му. Погледът ми беше доста палав. Определено губех самоконтрола си. Притиснах тялото си към неговото и бавно спусках двете си ръце като внимателно махнах боксерките му и продължавах да го целувам.

Виждах,че вече и двамата сме на предела на търпението си.Тя започна да съблича боксерките ми.Аз не останах по назад и събух бикините й.Седнах на леглото и я дръпнах като я сложих да седне в мен.Притиснах я плътно в себе си като не спирах да я целувам.Не може да спра да я желая.Имаше нещо в нея което ме караше да откачам...но какво.Какво ме привличаше толкова много.
-Е значи за сега се отказваме от игричките.-усмихнах се игриво и я целунах по врата.Сменях ме позите и не спирахме.Толкова много я желаех..

Бях обвила краката си около тялото му както и ръцете си около врата му. Устните ми слизаха към врата му като от време на време включвах и езика си, но след това се връщах отново на устните му. Имах чувството, че се разтапях в ръцете му. Незнам.. чувството нямаше как да се опише с думи. Двамата се движехме в синхрон и целувките му ме подлудяваха. Не бях в състояние дори да говоря като през времето в което не бях заета да го целувам от устните ми излизаха тихи стонове на удоволствие. След малко бях отпуснала ръцете си, които до преди малко бяха обвити около врата му и нежно галех гърба му като при всеки по-силен тласък го стисках малко по-силно.

Това невероятно усещане продължи доста време не исках да свършва,но и двамата бяхме изцедени до крайност.Лежахме на леглото.Аз гледах в тавана и се чудех,ще имам ли такава възможност отново.Погледнах към нея и се усмихнах мило.Беше толкова красива и нежна.Невероятна.Обърнах се към нея и не отмествах поглед от нея.Отново я целунах и я придърпах леко към мен,за да я прегърна.Исках да я усещам,близо до мен.Да знам,че това не е сън а реалност.
-Ще ми дадеш ли такава възможност отново?-погледнах я в очите и се усмихнах мило.Беше толкова красива.Можеше да потънеш в красивите и очи.

В момента се чувствах наистина изтощена, но и изпитвах наистина голямо блаженство от всичко онова, което се случи в последните няколко часа. Кой би предположил, че от скучната ми вечер в онзи хотел ще бъда тук с него? Определено на това му се казваше късмет, а дали не беше.. съдба? Не, аз не вярвах в съдбата, защото това бяха просто измислици, но.. как иначе можех да си обясня всичко това? Както и да е. Радвах се на момента макар и да знаех, че той нямаше да продължи дълго. Незнам защо, но се изненадах и зарадвах от въпроса му. Не ми изглеждаше като момче, което би го направило два пъти с едно момиче. Но както се убедих по-рано тази вечер- грешах в предценката си.
- Разбира се.. - усмихнах се и го целунах

След като се съгласи се виждахме още време след това.Минаха около 3 седмици.Усетих как бавно започвам да..се влюбвам.До сега не ми се беше случвало.Дали беше съдба или просто късмет.Не спирах да мисля за нея.Когато знаех,че ще дойде винаги се приготвях и се опитвах да я изненадам по всякакъв начин.Какво ми ставаше..наистина ли се влюбвах.Аз Кайл Кингсън,това не бях аз тя за 3 седмици ме направи нов човек.Промени ме което ми харесваше.Но в главата ми имаше разногласия ами ако тя не ме харесваше както аз нея.Не спирах да мисля само това.И днес трябваше да дойде,очаквах я толкова много.Бях седнал в хола на вторият етаж.Когато чух някой да звани на вратата,а Сара лаеше радостно.Което значеше,че Мариса е тук.Толкова се притеснявах.Какво ми ставаше???
-Хей,принцесо влизай.-отворих вратата целунах я и я поканих да влезе.Усмихнат до уши,не разбирах когато тя идваше,времето спираше.Събуждах се,усещах,че съм жив.Бях толкова развълнуван.Но ме беше страх ако и кажа и тя ме отблъсне...Все още не бях готов да й го призная.

Изминаха цели 3 седмици през които живота ми коренно се промени. Нов живот, нов град.. нов добър приятел, но.. Кайл само добър приятел ли ми беше? Защото през тези 3 седмици нещо се случи и.. се съмнявах в това дали го обичам само като приятел. В началото всичко започна като приятели. Винаги ме караше да се усмихвам дори, когато не бях в настроение. Винаги връщаше обратно настроението ми и се чувствах наистина добре в неговата компания, но постепенно нещо се случи и.. чувствата ми към него се промениха. Прераснаха в нещо много повече. Никога не се бях влюбвала истински. Просто понякога позволявах на някой да си играе с чувствата ми, но сега.. Той беше непрекъснато в мислите ми. При всеки негов допир или целувка кожата ми настръхваше. Всеки път щом ми се обадеше и на екрана на телефона ми се изписваше неговото име сърцето ми започваше да бие лудо. Караше ме да забравям къде съм и какво правя. Чудех се дали не живеех в една илюзия? Виждах старанието му всеки път щом го срещнех, но не можех да се надявам на нищо. Опасявах се, че започвах да се влюбвам и дори обмислях да напусна града. Не можех да остана повече в този град като знаех, че може би накрая ще бъда наранена.
След като един ден отново трябваше да се срещнем притаих дъх и скрих чувствата си дълбоко в себе си. Събрах кураж и звъннах на вратата. Кайл ми отвори вратата и отново беше с онази негова усмивка за която умирах.
- Здравей.. - усмихнах се и двамата отново отидохме в хола. Вече дори не смеех да го погледна право в очите.

Беше толкова красива.Но все едно имаше нещо усетих,че е притеснена.Все едно криеше нещо от мен.Но реших да не я разпитвам.Чудех се какво ли да направя.Дали да и призная или да оставя чувствата си вътре в мен.Не можех да търпя повече.Взех решението си.Нямаше връщане назад.Само едно исках и тя да мисли като мен.
-Виж Мариса..искам да ти кажа нещо.-обърнах се към нея и я погледнах право в очите с лека усмивка.-За тези 3 седмици живота ми се промени рязко.Не вярвах,че ще стана човека който съм сега.Но ти дойде в живота ми и го промени рязко.Което ме радва,преди не бях такъв.Щях да си легна с всяка само за една нощ.Но от както срещнах теб,не мога да погледна друга.Не мога и не искам.Мариса аз...-погледнах я и затаих дъх.-аз..те обичам!-приближих се целунах я и се отделих от нея.Как ли щеше да реагира,единственото което се четеше в очите й беше едно голямо учудване.Но дали и тя чувстваше това.Признах и всичко,а ако сега ме нарани и не ми отвърне какво щях да правя...?

Думите му ме зарадваха, но и до някъде ме объркаха и изненадаха. В първия момент си помислих, че се шегува, но по погледът му разбирах, че е сериозен. Това наистина ме радваше. Просто не знаех какво да му кажа. Да, аз също изпитвах същите чувства като него, но.. проблема беше, че досега никой никога не е бил толкова искрен с мен и в такива моменти аз просто не знаех какво да правя или да кажа. И все пак за всичко си имаше първи път, а и не можех повече да живея с това чувство без да му кажа. Бях щастлива, че за някого бях важна. До сега никога не съм изпитвала нещо подобно и тези чувства бяха напълно непознати за мен, но пък ми харесваха.
- Кайл, аз.. - когато го погледнах сякаш потънах в очите му и не знаех как да продължа. Хванах едната му ръка и се усмихнах.
- .. аз.. аз също те обичам! - в гласа ми прозвуча сериозен тон. Не исках да си помисли, че се шегувам. Напротив бях напълно сигурна в думите си и те бяха истина. След това го целунах и отново се усмихнах.

Думите и ме зарадваха още повече.Не можех да повярвам,че и тя изпитва същото към мен.Това ме пращаше на 7-то небе.Бях толкова щастлив.Приближих се и отново я целунах.
-Ти ме направи най-щастливият мъж на света.Ти ме зарадва така както никой друг.-отново я целунах.Вдигнах я като булка и се запътих към стаята си.Сложих я да седне на леглото и започнах бавно да я целувам.
-Ти си човекът който ме кара да живея.Обичам те Мариса!-не спирах да я целувам,не можех да се отделя и за секунда от нея.Тя беше моето момиче.Човекът за който давах живота си.

Радостта, която изпитвах в момента беше неописуема, а виждах, че и той беше щастлив. Ако някой преди ми беше казал, че всичко това ще се случи никога нямаше да му повярвам, но сега.. сега всичко беше различно. Явно имах втори шанс за живот, който аз определено няма да позволя да изгубя.
- Обичам те! - усмихнах се и отново го целунах. Никога нямаше да ми омръзне да му казвам, че го обичам или да го целувам. Сега дори целувките му бяха различни. Или поне на мен така ми се струвашe.
- Искаш ли после да отидем някъде? Само двамата..? - отново го целунах и го придърпах към себе си.

» Кайл Кингсън
» Търся си семейство....